Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при мисълта за теб светът ми се обръща.
Защо всичко навън е толкова различно и толкова нетипично,
разпиляно и лично? Знам, че теб няма да имам никога,
знам, че любовта ми е била силна, но не те е стигнала.
Познавах сърцето ти, защото живях в него, макар и нелегално.
Вече обитавам нищото, ходя по прозрачни стълби и с всяка крачка падам.
Безкрайни ще са тези сляти, мъчителни дни. Всяка минута ще падам,
всяка минута ще страдам, но никога любовта си няма да предавам, ...