— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато не те извикам!
Кръстева – балетмайсторката, изгледа в гръб отчаяната Силвия с нескриван гняв и въздъхна дълбоко. А Силвия избърса лекичко сълзите си и се отправи към „наказателния” ъгъл. Седна на земята и се замисли – когато разбра, че ще поставят балета „Нестинарка” на Марин Големинов, изобщо не очакваше да ѝ дадат главната роля. Беше в трупата само от три години и засега ѝ се доверяваха само за малки роли, а Демна – това си беше сериозна работа. Когато директорът ѝ съобщи, тя не повярва. Не разбра как се намери в обятията на Григор, възбудено редеше думите си, жестикулираше, а той я гледаше с обожание и накрая я целуна, с което спря дъха ѝ.
— Разбра ли, ето така трябва да изиграеш своята Д ...