10 нояб. 2009 г., 20:16

Симбиоза 

  Проза » Другие
613 0 0
Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел...
Безличен.
Депресивен.
Заслужил си всички лицемерни празни погледи.
Защо продължаваш да търсиш истината? Никой няма да ти я даде.
Защо продължаваш да пишеш? Никой няма да чете.
Сега лежиш на пода и отново се самосъжаляваш. Но какво от това - утре ще си привидно радостен от факта, че си жив. Радваш се, че живееш... нали...
... нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© няма Все права защищены

Предложения
: ??:??