Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел...
Безличен.
Депресивен.
Заслужил си всички лицемерни празни погледи.
Защо продължаваш да търсиш истината? Никой няма да ти я даде.
Защо продължаваш да пишеш? Никой няма да чете.
Сега лежиш на пода и отново се самосъжаляваш. Но какво от това - утре ще си привидно радостен от факта, че си жив. Радваш се, че живееш... нали...
... нали? ...