5 сент. 2010 г., 20:29
2 мин за четене
Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трети отдясно, докато накрая са го изтласкали на пътя. Точно пред краката на смазания под тежестта на кръста Исус. Сигурно за миг погледите са им се срещнали. Исус го е погледнал с мътно безизразни от жестоката болка очи. Симон сигурно не е могъл да издържи на този поглед и е свел смутено очи. Смущението го е объркало и вцепенило, затова не е могъл бързо да се махне от пътя на Исус. Така е влязъл в полезрението на римските войници. Те вече били изнервени да гледат как Исус едва се влачи по пътя и пада под тежестта на кръста. Така им хрумнало да накарат изпречилият се на пътя Му случаен мъж да вземе кръста...
... И от този момент Симон Киринееца става герой. Герой по неволя. Неговото име влиза в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация