Син
- Мамо, говорих със съпругата си и решихме след смъртта на татко да отидеш в старчески дом.
- Защо, сине? Преча ли ви?
- Мамо, решихме, че така ще ти бъде по-добре. Знаеш, че ходя на работа, жена ми – също. Ако се разболееш, трябва да си взимам отпуска или болнични, за да те гледам. Работата ми е отговорна и не мога да отсъствам често от нея.
- Ех, сине! Толкова ли ще ти попречи една стара женица като мене? Аз нито ям много, нито имам някаква нужда от глезене. Ще се храня скромно, ще ти давам пенсията си за храна и консумативи. На мене нищо не ми трябва вече след смъртта на татко ти. Искам само спокойствие. Много ми е мъчно, сине! Много ми е мъчно за татко ти. Изкарахме с него четиридесет години. Не е малко! Добро, лошо…Всичко е имало, но ме боли сърцето за него, сине!
Синът слушаше и нищо не казваше. Само в очите му започна да гори пламъка на гнева. Не искаше да гледа старата си майка. В старческия дом, той проучи условията, щеше да й бъде добре. Там имаше много като нея. Щеше там ...