Някои без хич, а моите синковци с по две съпруги...
Хората ненапразно казват: „Малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове”. Да де, ама моите синове, още невръстни, ми вдигнаха адреналина. Почна се от предучилищната възраст. Мине не мине време и току се женят. Взимам един ден големия от детска градина, а той ми сервира: „Мамо, ще се женя за Катето!” Я да видя – викам. Малко, сладко момиченце, с очилца... Бре, мисля си, детето иска снахата да прилича на мен, щото аз съм недоскив.
Сложих си лещи и резултатът не закъсня. „Маме, ще се женя за Звездето!” Този път „обектът” се оказа едричък, закръгленичък. Ама че вкус има тоя синковец! Аз съм слабичка, елегантна... Ако пита мене, от групата им най-много харесвам Нинчето. Казвам това на детето, а то отговаря: „Няма проблеми, бе маме, ще се оженя и за двете! За Звездето – защото аз я харесвам, и за Нинка – защого ти я харесваш.”
Големият тръгна на училище и известно време за женитба не се говореше. Тъкмо се поуспокоих, пристига малкия ...