20 февр. 2011 г., 17:14

Синя орхидея (Приказка за любов) част 

  Проза » Рассказы
1526 0 1
5 мин за четене

                                      СИНЯ ОРХИДЕЯ   

 

             По полегатите склонове на бялата варовикова скала се стичали игриви водопади, които се плискали в подножието ù и всичко се разпенвало в бели искрящи цветове. Тези чудновати водопади се изливали от различна височина и всеки един звучал със собствена мелодия. Надпявали се. В тихата гора кънтяла една приятна шумотевица. От слънчевите лъчи водата се преливала ту в синкави, ту в сребърни нюанси. А когато слънцето наистина се къпело във водата, те блестели със златна светлина. В тези часове от деня можели да се нарекат слънчеви водопади. Около тях всичко потъвало в гъста растителност. Навсякъде тъмнеело от зеленина. Големи едри папрати се опитвали да пият вода от студения извор. Различни хвъркати насекоми прелитали в търсене на забавления сред необузданите звуци. В тази дивна картина най-ярко изпъквали множеството сини орхидеи, които украсявали най-високите места, там от където водата правела своя решаващ скок, за да полети безгрижно към ожаднелия вир и да се разбие с неминуемо удоволствие. Орхидеите синеели с небесна светлина. По тях полепвали избягали капчици и ги кичели със свежест. Те разтваряли нежните си цветни листчета и попивали ненаситно слънчевата вода. В този приказен рай се целували всички орхидеи и се любували на красотата си. 

               Елеана често идвала на това място. Днес бил специален ден за нея. Имала рожден ден. Чувствала се прекрасно и искала да отдъхне сред водопадите. Помислила си, че може да си набере букет от сини орхидеи и да си го подари сама. Въпреки че не се сещала за някой, който да го направи, усещането сама да си подари цветя я радвало. Застанала под водопадите и се загледала към висините, от където синеели съвършените погледи на орхидеите.

                - Господи, каква красота! – мислела си тя. – Какви невероятни цветя. Тези орхидеи могат да спрат дъха на всеки, който ги погледне. Каква страст лъха от тях... В какво синьо спокойствие и непредсказуемост са обвити тези цветя. – продължавала да си мисли и да се взира във висините на стръмната скала.

               Във въздуха се носели безчет водни искри, изстреляни от водопадите. Било влажно и леко хладно. Елеана продължавала да се любува на орхидеите. Този ден те я очаквали с особено нетърпение. Всичките сияели сред водната красота, погалени от нежните слънчеви лъчи. Денят бил ароматен и светъл. Слънцето не спирало да си играе със скокливата вода и да напомня за уникалността на този летен ден. Водата, небето, слънцето и най-вече сините орхидеи били нетърпеливи да поздравят Елеана с рождения ù ден. Затова създавали изобилие от прелест, а водопадите пеели най-омайната песен.

               Елеана продължавала да мисли за рождения си ден и да се опитва да вземе решение за подаръка си.

               - Високо е. Как да набера букет!? – гледала към върха на водопадите. – Ще се опитам да се покатеря. – решила тя.

               Събула се. Вкопчила се във влажната скала. Водата напористо се изливала покрай нея. Елеана мушнала нежните си пръсти в скалните пукнатини и започнала да се катери. Сините орхидеи я примамвали. Като синя магия я притегляли все по-нагоре към върха на отвесната скала. Елеана не спирала да се придърпва плавно и така под нея се разтворила земята, като тежко оформила зловеща пропаст. Тя не се страхувала и почти достигала грейналите орхидеи. Слънцето ù помагало и осветявало пътя ù. Скалата белеела в своето съвършенство, а орхидеите синеели като цветя-звезди, запалени с небесна светлина. Скоро Елеана била лице в лице с орхидеите. В очите й се отразявал синият им пламък. Закрепила се удобно между два камъка, които стърчали от скалата. Протегнала ръка и започнала да бере сините орхидеи. Те били толкова много и всяка неоткъсната я молела без глас да я вземе със себе си. Елеана се затрупвала с тях. Дори почнали да падат от ръцете ù. Политали към земята. От скалата завалял син дъжд от орхидеи.

                - Колко сте много и колко сте красиви. – говорела им тя. – О-о-о, как ухаете... Направо сте неустоими. Не ми се сърдете, но имам рожден ден. Имам нужда от вас, скъпи орхидеи. – късала ги ненаситно и ги трупала в обятията си.

                 Красотата замряла за миг. Всичко наоколо трептяло от безпокойство. Елеана подходила неразумно към идеята да си набере букет от сини орхидеи. Самозабравила се. Все повече протягала ръце към нежните цветя. Така съвсем се увлякла по предизвикателството да откъсне колкото може повече от небесните орхидеи. Самите те били една зловеща синя примамка, която всеки момент можела да смени цвета си. Елеана не знаела, че синята магия, лъхаща от орхидеите може да се окаже нелеп капан. В погледа ù безмилостно се къпели сините очи на тези диви цветя. Водопадите замлъкнали. Не можели да спрат надпяването си, но виковете им много бавно потънали в тишината. Под краката на Елеана започнали да се отронват малки камъчета, който политали към земята. Скалата се ронела неудържимо. Девойката едвам се задържала в хлъзгавите ù пукнатини. С едната си ръка късала орхидеи, а с другата стискала здраво огромния букет. Слънцето видяло и настръхнало от безпокойство. Един бял облак минал и скрил от очите му Елеана и орхидеите. Паднала сянка върху водопадите и цялата местност се обвила от внезапна тъмнина. Тогава се случило неизбежното. Елеана се подхлъзнала и полетяла към земята. От висините на бялата скала тя се търкулнала, а сините орхидеи се разхвърчали във всички посоки. Водопадът ги погълнал и ги окъпал в студената си вода. Поел орхидеите и ги разбил във вира. Елеана се строполила на земята. Ударила с всичка сила главата си в случаен камък. Русите ù коси се облели с кръв. Очите ù отронили струйки сълзи, които се стекли по нежното й лице. Прехапала устните си и от тях също се плъзнали кървави ручеи. Елеана загубила съзнание и останала почти бездиханна да лежи върху мократа земя. Върху нея попадали състрадателно няколко сини орхидеи. Водопадът блъскал настървено във вира и разбъркал в пълен безпорядък останалите орхидеи. После водата ги подхванала и ги понесла по тихата река. Тя се виела гъвкаво около дърветата и храстите в тъмната гора. Облакът отминал и слънцето, без да иска, прогледнало. В този миг видяло нещастието. Заплакало. Завалял топъл летен дъжд.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубави картини, и това "Денят бил ароматен и светъл." е попадение. Иносказателният стил - съшо... Но можеше да ни оставиш сами да си допишем финала - така всеки би тълкувал по своему твоята приказка... Харесах го, разбира се!
Предложения
: ??:??