28 нояб. 2017 г., 22:23

Синьо (3) 

  Проза
501 0 0
10 мин за четене
3
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарията.
Вижте кого ви водя, семейство! Нова жертва! – захили се Митко, когато влязоха в хола.
Алеееекс! – извика Иван и стана да го потупа по рамото. – Браво, че дойде! Честно, като наближи три и не се обади, започнах да си мисля, че няма да звъннеш.
А когато се обади, подскаше от радост цели 10 минути – избоботи басов мъжки глас и собственикът му се приближи до момчетата. – Аз съм Християн. Ти трябва да си Александър. Иван говори за теб още от първия ден. Започнах да си мисля, че си Спайдърмен или поне джедай – и подаде ръка за поздрав.
Ами, благодаря, не знаех, че така съм представен – усмихна се Алекс смутено.
До стопанина стоеше миловидна и младолика жена със сини очи. Ето от кого Той ги беше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Все права защищены

Предложения
: ??:??