„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въпрос за подобен гении, завети и дела.
Днес сирените пак ще завият, ще напомнят за героя, за свободата и смъртта. Забързаното ни ежедневие ще спре за минута. Как ще изживеем тази минута , всеки ще реши за себе си – един ще притихне със сведена глава, друг ще продължи по пътя си, а трети пък ще се подиграе. Но дано тази минута стане час, часът – ден, денят – месец и т.н. Нека сирените пищят в умовете ни, нека техният вой разбужда заспалия лъв в нас и нека стихове за Ботев се мълвят и утре. Нека Той продължава да бъде противоречива личност, нека ни разделя, нека ни обединява, нека неговият бурен нрав ни плаши, нека ни е страх от неговото възмездие, нека стремглаво крачим по неговите стъпки – бу ...