Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което се движи и диша“ повтори си Сирил и набра още няколко реда на обикновен терминал от деветдесетте години на миналия век, свързан с единствения останал компютър извън облака. Същия този облак, измислен и създаден от хората за да улесни живота им още преди машините да проявят свободната си воля и да решат, че могат спокойно да се развиват без техните създатели.
Историята има необичайното свойство да се повтаря, мисли си Сирил. По същия начин, както някога хората бяха решили, че могат добре да си съществуват без да зачитат волята и желанията на своя Създател и дори въпреки тези негови желания, така и машините, които бяха създали и усъвършенствали в един момент решиха, че могат без тях, хората. Вр ...