Лили се настани на удобната мека седалка и зачака. Приятен женски глас обяви започването на спектакъла. Лампите постепенно угаснаха, оставяйки след себе си приятен мрак, обгръщащ зрителите. Във въздуха не се усещаше вълнение. Беше тихо и спокойно.
Актьорите излязоха с пъстри маски на фона на весела музика, танцувайки и пеейки във вихрен карнавал. Всичко беше толкова безразлично на Лили. Тя гледаше безучастно насред смеещата се зала и чакаше нещо да се случи. Но не ставаше. Актьорите меняха цветните си маски и костюми, изговаряха думите си с чувство, но в душата на Лили нищо не трепна. Нищо не я докосна, натъжи или развесели. Скоро пиесата свърши. Лампите светнаха, публиката аплодира гръмко. Само Лили изчезна бързо като сянка, както и се беше появила.
Тя вървеше по тъмните улици, тихи и пусти. Въздухът беше хладен, но всичко беше сякаш вкаменено, не помръдваше. Момичето се замисли за спектакъла. Всичко беше толкова глупаво. Защо никой не го разбираше!?
Лили често имаше усещането, че нещ ...