> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има странна, болна наслада в това да пропадаш със съзнанието, че има изход. Има граница, която минеш ли, провалът се превръща в цел. Както, когато човек от яд се бие и хапе — така и морално, така и психично.
Баща ми бе некадърник и пропадна. Ненавиждам баща си, но се превръщам в него, даже вече сме лика-прилика. Вече ми харесва да съм като баща си. Не че не мога да бъда друг, но именно, че всеки път доброволно се превръщам в него е същински провал. А мама умря… изостави ме с този пияница. Все още помня, че нещо се опитваше да каже с последния си дъх, но така и не успя.
Цял ден крачих от място на място. Беше мъгляво, въздухът тежък, а студът се просмукваше в костите ми. Всяко мое издишване се пр ...