Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се сещаш да ме утешиш с любовта си?