> И въздъхна Бог:
>
> - Нищо човешко не ми е чуждо!
>
> И сътвори света за хората.
1.
Работния ден в книжарницата отиваше към края си, Маги събра и сложи няколкото книги, оставени от разгледалите ги читатели, на местата им, огледа дали няма нещо друго забравено, взе чантата и се приготви да си тръгва. Днес нямаше много работа, средата на седмицата, времето вече бе хладно, а и няколко часа валя проливно. Следобеда прекара почти изцяло сама. Карина, собственичката, постоя до обяд, а другата продавачка, Олга, днес не дойде и тя сама посрещна и изпрати малкото клиенти.
По улиците все още се оттичаха лениви вади, понесли в унеса си безброй окапали листа от оголващите клоните си дървета. Есента напираше като закъснял прилив, бавно, но упорито обещаваща да прокуди спомените от топлината на лятото.
Тръгна към дома си, разминавайки се потока от хора – вървящи с лица към нея или с остващите в гръб непознати. Никой не се усмихваше, никой не поздравяваше другия. Не се чувстваха близки, разминаваха ...