19 окт. 2004 г., 00:26

Слабост 

  Проза
1965 0 1
1 мин за четене

Слабост

            Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мисли.
            Мислите му бяха заети единствено със спомена за нея. Тя беше неговото вдъхновение, тя беше смисъла на живота му.
            Гмурнал се в океана от чувства и мисли, без спасителен пояс, непрестанно го заливаха малки и големи вълни, коя от коя по-различна и напоена с различни чувства. Едната, малка и лека, го плисна в лицето, като му остави целувката на любовта, следващата почти не го удави - огромна и пропита с мъка.
            Изведнъж нещо го жегна отвътре. Той осъзна, че оставаше безмълвен пред нея. Нямаше думи, с които да я опише, не можеше.
            Очите му изведнъж се насълзиха ... чувстваше се толкова безпомощен ... искаше да изкрещи, но дори и за това нямаше сили.
            Той стоеше с перо в ръка ... може би искаше да напише нещо ... но не го написа ... не можа. Просто се сля с чувствата и мислите си.

Даниел Герджиков
Стара Загора
май 2002

© Даниел Герджиков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??