27 нояб. 2009 г., 00:06
2 мин за четене
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете ръси се крокант и чакат някой с шепи да събира.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Косата ми е истински лакриц и чака някой, който даже в тъмното не се страхува. По устните ми стеле се фондан, те чакат някой, който да си струва.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
От мен самата става цяла торта, ако не искаш торта, става баклава, ако не искаш мога да съм проста чаша със вода.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!
От тук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта.
Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става тиха стая, от моята не лъха на тъга, а на кафе, бонбони, пудра захар, дъвка и халва.
Ти гледаш глупаво, любими мой, недоумяваш за к ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация