Мая вървеше разтревожена по улицата. Гледаше в краката си сякаш търсеше нещо. В главата й мислите препускаха трескаво. Защо ли я беше извикал Кирил? Защо така спешно? И какво му имаше на гласа? На тона? Нямаше представа. Затова ускори крачката и забърза напред.
Тя влезе в кафето и го видя. Кирил. Седеше леко приведен напред, замислил се. Щом го видя, Мая отиде до него и нежно го целуна по бузата. Душата и сърцето й преливаха от обич към този мъж. Но защо се държеше той така хладно? Защо само й се усмихна тъжно? Тя седна до него. Хвана ръката му и започна да я гали нежно.
-Какво има? - в гласа й имаше безпокойство. -Случило ли се е нещо?
-Да...- той изглеждаше тъжен. Сякаш щеше да заплаче.-Да, случи се...
-Какво има??? - тя започваше да се плаши. -Какво става?
-Трябва да ти кажа нещо... Знаеш, че те обичам...нали? - тя кимна.
-Мая... направих нещо, от което много ме боли... Направих грешка... Голяма... И искам да я научиш от мен... Снощи... Снощи бях с друга жена... Бях много пиян и не ...