Ако ви кажа, че взе да ме съклетисва вкъщи, ще повярвате! И няма как, защото вече месец съм принуден да търпя компанията на художничката. Взех да я наблюдавам под око, защото ме подгони едно съмнение, че тая не е човек, бе! Не може нормален човек по цял ден да мята четки, при това с чалма! Не и ли шупна мозъка, не знам! Седи, боядисва си там нейните работи, забила поглед…просто не я издържам! Не е човек, а някаква машина! Или може би е извънземно, пратено тук да ни наблюдава сеирите. Иде ми да я бодна с игла, да направи късо съединение и да изпуши! Примерно, седи два-три часа, после току хвърли четките, провикне се едно „Ох, схванах се!” кълчоти се някоя и друга минута и пак засяда. Стискам зъби и я наблюдавам! Не може да е нормална тая ситуация… И като я наблюдавах скришом, ми мина през ума, че сега мога да я удуша или да я отровя, примерно! После я чакам да умре едно хубаво и ще я регистрирам като жертва на корона вируса. Ще рака, че е кашляла, горяла е в огън, ще и припиша всички симптоми и готово. Ще си я минат за жертва на Корона вируса, със съпътстващо заболяване, примерно задушаване или отравяне с бои. Ония, които искаха да се прославят като съзнателни граждани…и те мирясаха. Казвам ви най-отговорено: такава скука ме е налегнала, че ако не утрепя художничката, сам ще се удуша! Или все пак, по-добре нея! А аз ще опиша случая.

Не знам при вас как е, но на мен взе да ме стяга шапката. Дори бридж не ми се играе. Седя и наблюдавам. Ако ме питате какво, не мога да ви кажа, защото и аз не знам какво наблюдавам. Може би някаква титиритка от чалмата на художничката. На нея изобщо не й пука от моето състояние и това ме вбесява, но не си давам вид, защото…не знам защо! Сили нямам! Нерви нямам! Да беше дошъл някой съзнателен гражданин, на два метра ще стоим, през маски ще си беседваме, а то??? Все пак, може и да я удуша…

И както си седях така в нищото, под балкона ми се чу дандания. Че къде другаде, ще питате вие и затова ви потвърждавам, че някакви женски гласове се бяха разпуснали в гълчава. Без да се помайвам, повлякох крака към вратата, да видя кои са си направили труда да ме посетят. Излязох на балкона, и що да видя, приятели мои верни??? Що да видя! И в сънищата си не съм очаквал по-хубава гледка, камо ли в карантина! Мейчето бе, оная Мая с големите цици! Дето ѝ ги дезинфекцирах, ако се сещате. Та, тая моя ненагледна притежателка на въпросните цици, носи плакат „Искам дезинфекция, искам и други карантини действия! Моят мъж не ме…” Какво, не уточняваше, но жената си искаше! Около нея имаше и други, без да спазват разстояние от два метра, защото бяха много, а всяка искаше да е най-отпред. Те също носеха плакати, но с кратък текст ”И ние искаме!” Някои по-досетливи си бяха дошли направо с бохчите с принадлежности, защото се очакваше да има ред, а те нямаше как да бият постоянно път до тук. Разни декларации, подробности, и как да пишат, че отиват някой да им дезинфекцира циците, като че вкъщи си нямат кой. Някак си ми стана много гордо при тази ситуация! Толкова жени да се скупчат под балкона. Заради мен! Само и единствено заради мен! Вдигнах ръце като племенен вожд, който току що е провел разговор с боговете и те млъкнаха. Зяпнаха ме в устата, като че щях да им кажа, че карантината е свършила. Само че аз не съм този, който дава старт и финал на въпросната дивотия. Аз можех само да им дам успокоение, че всяка ще си мине по реда. Така и направих, защото жените наистина имаха нужда от това някой да положи грижи по опазването им от вируси. А как са се взели толкова много? Естествено, че отговорът е прост. Майчето да вземе да се похвали във Фейса, че някакво писателче така хубаво правел масаж на гърди, а пък как дезифенкцирал, какви меки пръсти имал, какъв глас омаен…за мен става въпрос! И във Фейса набързо се оформила група „За масажиране и дезинфекциране”. Щом се набрали много членове, теглили чоп кои първи сто да дойдат под балкона и да чакат. Като разбрах за ситуацията, хвърлих поглед към художничката, която си седеше на стола като сфинкс, все едно под балкона нямаше няколко роти жени, зажаднели за медицински действия. От моя страна! Казах ѝ набързо за какво са се скупчили под балкона, а тя знаете ли какво ми отговори, сфинкъст му ниеден:

- Мръдни малко, че ми пречиш на светлината!

Можете ли да си представите! Долу ме чакаха поне сто жени, а на нея светлината й била малко!

Идеше ми да и смачкам чалмата и главата под нея, когато чух, че врявата долу се усили. Нямах никаква идея от що може да е, затова скокнах бързо на балкона и какво виждат очите ми, моля ви се??? Нова тълпа от женуря или нещо подобно. Помислих си, че под прозореца ми трябва да има площад като Тян ън мън, който е в Пекин, а това е столицата на Китай. Обяснявам за невежи и прости хора, които току виж, преместили Пекин я във Виетнам, я в Индонезия, ако изобщо са чували за тези държави. Но това е друг въпрос, който не е във връзка с митингуващите долу. Втората вълнá от маскирани същества, както умните ми последователи вече са се досетили, бяха контрамитинг на привържениците на масажа и дезинфекция, извършена лично от мен. Тези същества също бяха оборудвани с плакати и ще ви цитирам само малка част от тях, за да видите на какъв стрес съм подложен: „ Извратеняк, долу лапите от женските цици!”, „Изрод мръсен, ти си за линч!” „Гадино, гадна, я ми излез!”, „Простак!” , „Цицоман, ти си за затвор!” и така нататък, все такива закани, от които ми причерня и се шмугнах при художничката. Направо се свих до краката й като бито куче и така я гледах. Демек, исках закрила, помощ и защита от двете тълпи. Но тя, мръсната гад, си траеше! Нищо! Все едно под прозореца свиреше някой квартет музика на Моцарт. Тя много го обича. Бил я вдъхновявал!!!

Мисля да приключа с тази тема, защото взе да ми идва много. Затова съвсем набързо ще препусна през още няколко събития, които ми се случиха по време на карантината от пустата му Корона.

Дъщерята, която беше по работа в Габрово и не можеше да се прибере, взела, та се залюбила с някакъв и ни го показа по скайпа. Били да се женят! Кънчо, така се казваше бъдещия зет, ни се усмихна мазно и обясни, че по този начин няма да се охарчват за сватба. Били да поканят гостите виртуално, показа ми снимки на пълни трапези за избор на виртуално меню и ни прикани да се почерпим. Парите можело да пратим по банков път. Аз, от своя страна много се зарадвах, а художничката бързо направи снимка на една столевка и им каза да си ги гледат колкото пъти искат! После отвори една бутилка уиски и се почерпихме реално за тяхно здраве. На Кънчо не му стана хубаво, че парите са на снимка, но и ние не възразихме срещу храната…

Може да не повярвате, но и синът не беше у нас по време на принудителния световен арест. Той много обича да пътува и когато пуснаха бариерата, беше в Лондон. От скука ли, от що ли, ама и той решил да се ожени. А там било много строго с маските. Булката, която няма значение как се казва, надянала бял сватбен чаршаф с две дупки да гледа къде стъпва. Не и стигнало това, ами под него имала и маска. Види се, че и на други им било скучно, та в калабалъка от кандидати за семейство булките се объркали, кой за кого се оженил и омъжил, се разбрало след няколко дни. Е, наш Шошко (така му казваме на сина) разбрал късно, защото момата изобщо не искала да се демаскира. И знаете ли как заченала, мискинката? Дала на Шошко едно порно-списание да свърши той в специална чашка или нещо от сорта. Оказало, че тя осигурила специалист-сержант от ВВС, който съвсем професионално и стерилно пренесъл семето и с дълга точно два метра тръба, я поставил там, където трябвало да влезе по любовен път. Тогава наш Шошко много се усъмнил каква е тая работа, защото неговата била сервитьорка и едва ли ВВС-то ще я обслужва. Скочил и що да види, драги мои приятели, почитатели и дори врагове? Що да види??? Една пъпчасала грозотия, която много приличала на сержанта, при това поради носенето на маска, скоро не се била обезкосмявала!!! Шошко изревал на умряло! Оная само се превърнала в кревата и му казала по тамошнуму, че какво да се прави, криза било. И хубостта станала дефицитна.

Затова, драги мои, ненагледни приятели, смятам да приключа с всичко, свързано с карантини, марантини, корони, морони и дори с оглеждане на цици! Няма да слагам маска, няма да се пазя, излизам на въздух, волен, свободен и хич не ми пука за последиците. Това живот ли е, питам аз и си отговарям сам, щото няма кой. Не е! За вас не знам как е…