СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, новоосвободена от семейството му, след опожаряването на околната дървесна растителност.
Прасетата грухтяха доволни, ровейки за костилки или сладки корени около хижата.
Другите от семейството бяха заети с всекидневната работа около животните и прехраната на рода.
Младата му невеста, Яница, избелваше одеждите на потока, вливащ се в близкото езеро, обрасло по краищата си в тръст и шафарика.
Лекият ветрец блъскаше клоните им един в друг, като ги караше да треперят и шумолят напевно.
Стройният Добромир се поослуша. Като да бе му се счул конски тропот. Явно пристигаше пратеник на старейшината или пък на великия кан?
Не знаеше само дали ще има събор или пък ромеите са решили нещо отново срещу новия ...