Стилияна отдалече видя некролога на вратата и въздъхна разочаровано. Ако и тази къща се окаже без стопани, статистическата анкета щеше да се провали. Жената беше уморена от обикалянето по стръмните улички на планинското градче. И малко ядосана – при последните анкети, които провеждаше, се оказа, че базата данни не бе обновена и често се случваше да не намери хората, определени за анкетиране. Но когато приближи, Стилияна забеляза, че къщата не беше пред разруха както предишните, които посети. И в малката градинка отпред имаше някакъв ред. Натисна звънеца и се ослуша. Тишина. Май се беше излъгала и тук нямаше никой. Изчака малко. Но щом реши, че е време да си тръгва, чу шум, наподобяващ бутането на детска количка върху дървен под. Вратата полека се отвори. Първо се появиха две колела от инвалидна количка, а след това и млада жена, седнала в нея. В този момент слънцето, което цял ден се криеше зад облаците се показа, огря русата коса на жената и от тази игра на светлосенки се образува оре ...