Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръвно кълвеше разкъсаното бедро на един мъртъв ефрейтор, изграчи ядосано. Някой го беше уцелил с камък по крилото. Хищните лъскави очи на голямата птица се вторачиха в приближаващата се жена.
– Махай се, проклетнико! – извика младата жена и понечи да ритне гарвана. Той размаха бавно криле, прелетя двайсетина метра, а после кацна до един обезглавен топчия.
– Само да си посмял! – изписка тя и се извърна, за да не гледа какво прави гарванът.
Жената продължи напред с бавна крачка, като придърпваше дългата си бяла рокля нагоре, за да не се спъне. Забеляза, че по сатенените й обувки има кръв и потрепери от ужас. След това събра психически сили и пак насочи вниманието си към труповете.
Търсеше любимия ...