Минерва

– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас? 

– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. Помоли ме да ви предам искрените му извинения, че не може да присъства на паметната ни среща днес, както и да ви предам лично съобщение от него.

Илин Торос Марк Юлий Аурелиус. Нашият монарх. Разбира се, че не прие добре отсъствието на Еленик. Това си е тежка обида към бащата на нацията. Смолистият му поглед блестеше от гневните мълнии, които бушуваха отвъд привидно спокойното му изражение докато гледаше записаното видео-извинение, което му подадох с възможно най-смирената маска, на която бях способна изобщо. Не, със сигурност нямаше да му се размине мъмренето от Негово Величество. Но едва ли го интересува, както между впрочем и мен. Моят любим гений е на път да осъществи една наистина историческа среща. Нищо общо с фарса, който ще се разиграе тук след малко.

Моето име е Минерва Адриана Юлиус и съм това, което обикновените хора биха нарекли посредник между властите на различните страни. Дипломацията най-просто казано е точно това, но в по-широк смисъл може да съдържа в себе си най-различни, понякога необикновено сложни дейности като шпионаж и упражняване на външно въздействие върху вътрешната политика на страните, в които сме изпратени.

Излъгах Еленик, но едва ли ми е повярвал. Сега, когато целият континент е под контрола на Воргенас, нашата работа стана повече и по-трудна, но за него винаги бих намерила време. Все пак е единственият светъл лъч в живота ми и не мога да си позволя да го изгубя. Каквото и да казва и да се опитва да покаже, отношението му към мен е достатъчно топло за да ми стане ясно, че не е равнодушен и това ме радва изключително много. Един ден, когато уредим делата си, ще намеря начин да го отведа пред олтара. Не бих го оставила на произвола на съдбата. Ще се грижа за него и ще го обичам. Светът не е само лабораторията му и технологиите, които разработва. Дори да постигне успех в тях, винаги ще му се налага да се завръща за малко и в прозаичната и грозна реалност на времето ни.

Скоро ще бъда принудена да го оставя за по-дълго. Призована съм от Негово Величество да съм негов упълномощен представител в Либертия или казано на прост език- да следя за стриктното изпълнение на заповедите му от местното ръководство. Доколкото познавам либертийския нрав и инат, това никак няма да е лесно. Може и официално да са под наша власт, но всъщност отвътре цялата страна се раздира от бунтове, никой не признава вече авторитети и управлението изобщо не се справя с бунтовниците. 

– Ваше Величество, контролът над омегите е труден, но не и невъзможен на този етап. Либертийците ги имат за свои спасители и им помагат да се укриват, а междувременно те унищожават наши постове нагло и безнаказано. Моето мнение е, че е нужно да се покаже сила, но премерена. Нека разберат на какво сме способни ако продължават да ни пречат, но същевременно да не им даваме повод да ни смятат за чудовища. Цивилни не бива да пострадат. Най-добрият начин за демонстриране на могъщество е то да бъде използвано за благородна цел. Предлагам да организираме "Дни на здравето" като с помощта на цялата си технологична мощ проведем масови тестове и лечение на откритите болни либертийци. Така ще им стане ясно, че ние сме по-добрият избор от омегите, които не им предлагат нищо повече от празни обещания за измамна свобода. Освен всичко друго, ще установим и дали има потенциални и реални омеги сред изследваните. Услуга за услуга. Изцелените ще знаят и ще помнят кой е истинският им спасител и ще се чувстват задължени. Вярвам, че по този начин ще си създадем доста топли връзки с обикновеното население.

Шаломис Енгелщайн.  "Услуга за услуга" е ръководещият  живота му принцип. Плешивото и добродушно на вид ниско очилато старче с криви крака, огромно шкембе и още по-огромен нос държи в ръцете са по-голямата част от воргенаския елит именно защото им е правил услуги, за които ще са му задължени цял живот. За голямо мое съжаление, аз също съм в числото на нещастните длъжници, които продължават да изплащат лихвите по кредита си.

В контраст с високо ниво на технологичното си развитие, Воргенас  е една изключително консервативна страна, в която властват традиционните ценности и всяко отклонение от тях се смята за престъпление. Аз съм една от черните овце, имала небивалия късмет да застане на върха на родината си. Отгледана съм като незаконно родено дете на самотна майка, заклеймена като мръсна и недостойна жена от обществото си. Такива като мен и нея получават съдбата да работят в заводите на Воргенас и то в най-вредните им производства докато не умрат от изтощение или от някоя изключително агресивна форма на рак. Но аз съм "целуната" от съдбата си. Орисницата ми е била в настроение и ме е дарила със изключително устойчиво и здраво тяло, както и с невероятен ум, който съвсем естествено не остана незабелязан и противно на общоприетите правила вместо в завода, мен ме изпратиха в университет веднага, след като завърших средното си образование. Тогава бях на дванадесет. На петнадесет вече бях дипломиран специалист по човешки взаимоотношения и шеметната ми кариера по върховете на управлението започна.

Хубаво е да си знаеш цената, но е още по-добре да умееш  да се продаваш по-скъпо, отколкото струваш в действителност. Макар да ми се наложи да го науча по много травматичен начин съм благодарна за ценните уроци, преподадени ми в детска и юношеска възраст.

Информацията е днешната валута. Съвсем пълноценна и абсолютно незаменима. Човешката манипулация не е възможна без да притежаваш достатъчно данни и тъкмо умелата продажба на знания е моята специалност. 

Да вземем например Шаломис Енгелщайн. За изневяра воргенаският съд наказва с десет години строг затвор, без значение от пола или положението на провинилия се. Въпреки това дъртият перверзник не пропуска нито една удобна възможност да изчука поредната млада и наивна стажантка в Министерството на Външните работи. Старият коцкар си пада по грубия секс, който освен всичко останало в повечето случаи изобщо не е по взаимно съгласие. 

Да, мразя да си спомням първите си стъпки в дипломацията. Да изгубиш невинността си е болезнено преживяване, но с времето болката се притъпява и почти успява да се забрави. Но както вече казах, някои уроци са за цял живот.

Мазникът може и да си мисли, че отново ще ме изнуди да спя с него, но не е познал. Ако се опита да ме шантажира чрез Еленик, което колкото и малко вероятно да е, ще разпространя всичко което имам за него като първо естествено ще осведомя Негово Величество за креватните подвизи на първия му дипломат. Повишението ми е в кърпа вързано, но не то ме интересува. Целта на задачата ми в момента би се счела за държавна измяна, но времената се менят, а с тях и порядките.

– Откъде накъде ще използваме отличните си медицински кадри и техника, за да помагаме на нищожествата, които стоят няколко нива под нас? Та ние не го правим дори за собствения си народ! Знаете ли колко новородени с уродства са отчетени през последния месец? Защо първо не се погрижим за своите деца? Нима те не са бъдещето ни?

Вишвар Раджанаван. Разбира се, че така ще каже. Главният лекар на Воргенас има тринадесет наследника и нито един от тях не е роден здрав. Както между впрочем и самият Раджанаван. Макар болните стави да са единственото, което споменава като медицинско оплакване, тайната му страст ако излезе наяве би го погубила доста по-бързо и от най-смъртоносното заболяване. Някога поведението му се е наказвало с екзекуция, а в по-близки до нашите времена пък е било точно обратното- практикуващите и самоопределящите се като такива се гордеели със себе си, афиширали широко какви са и били издигани в култ. Но Воргенас винаги е залагала на традиционните ценности, затова и влечението на Раджанаван към собствения му пол при никакви обстоятелства не бива да става явно. Ако се държи прилично, ще се погрижа това да не се случва до смъртта и на последния от роднините му.

– Направете го! Идеята ще всее първоначален смут, тъй като либертийците все още ни възприемат като смъртни врагове, но съм сигурен че крайният резултат ще е в наша полза. И задължително включете в инициативата… По дяволите! Как се наричаше сега?  Доктор...

– Холендер, Ваше Величество. Ив Холендер.

Ако адът можеше да замръзне със сигурност щеше да изглежда по начина, по който ме погледна кралят. Ледената омраза в тъмните му очи поразяваше без да се налага дори да вдигне ръката си. 

Има болка, която никога и с нищо не би могла да се излекува. Когато боли душата, животът се обезсмисля напълно. Единственото, което може да върне желанието да те има на тази земя е усещане, чиято мощ е много по-голяма от болката, която те разяжда отвътре. Омразата на Илин Аурелиус към бившата принцеса на Либертия е движещата сила, държаща го все още в нашия свят.

Минали са повече от двадесет години и ще се изтърколят още поне два пъти по толкова, но чувството ще си остане неизменно. Не и докато Илин Торос не получи своето възмездие от нея… него. Едва тогава ще може спокойно да се предаде на майката Земя.

Това поне е официалната версия, както и един от поводите Воргенас  да завладее Либертия. Но господството ни няма да трае още дълго и аз съм се подготвила подобаващо за бъдещите промени. Съществува риск и аз да загина, въпреки че съм отличничка по оцеляване в безизходни ситуации . Тогава вероятно ще отнеса и страшната тайна на Негово Величество в гроба си, но ако все пак…

Не, прекалено хубаво би било. Не бива да злорадствам. Ще бъда послушна и прилежна, сдържана млада дама. Дължа си го. Положението ми го изисква, както и главозамайващите перспективи, които ми вещае развоят на събитията.

– А дали Ваше Величество не желае първо сам да осъществи контакт с въпросния учен? Би било от полза ако ни съдейства с информация относно омегите. Всеизвестно е изключителното ви умение да убеждавате и получавате отговор на зададения въпрос. Простете дързостта ми, но из цял Воргенас няма по-подходящ от вас за тази задача, макар да се касае за личност, недостойна за вниманието ви

Това се нарича да пристъпиш в бездната. И все пак се надявам невидимата светла струна, която докоснах да ми маркира опасния път, по който успешно да премина над пропастта.

Остротата на чертите му се смекчи и бурята в очите му като че отшумя. Явно уцелих десятката. Кралят помълча, загледан в далечна неопределена точка, след което сведе поглед и заговори с властния си, не признаващ неподчинение глас:

– Щастлив съм, че разполагам с толкова способни, мислещи и действени сътрудници. Госпожице Юлиус, поздравявам ви за предложението ви. Ще го приема. Считайте, че всичко което този доктор знае за експерименталните хора на Либертия ще ви стане известно в рамките на часове след срещата ми с него.

Ето така! Даже не беше трудно. Сега ще се върнем към останалите въпроси, касаещи Либертия и другите подопечни ни страни, ще се представят варианти на планове за атаките над източните и западни континенти, но всичко това аз вече го знам прекрасно, защото хилядите страници с доклади на разузнаването и колегите ми медиатори отдавна са в главата ми, затова до края на съвещанието ще се правя на съсредоточена, а в действителност ще се отдам на сладки мечтания за това какво би могло да бъде ако…

Уж сме различни, но сме еднакви. Хората мечтаят и това право никой не може да им отнеме, освен ако те самите не се пречупят и не се откажат от него. Генетичната селекция на нашите учени ни направи слаби тялом, като Еленик и хиляди като него, но ни дари с друго- възможността да мечтаем за света, отвъд звездите които виждаме всяка нощ. Двамата с моя любим технологичен гений сме се отправили натам и няма да откажем да вземем на стоп нито един смелчага, стига той да успее да ни впечатли някак си.

Мечтите стават реалност когато ръцете ти загрубеят до такава степен от мазоли, че вече не можеш да ги възприемеш нормално ако не кървят. Същото е и със сърцето. В един момент болката става част от теб и ако изведнъж изчезне сякаш губиш част от себе си. 

Не мога да си позволя да се изгубя. Не и отново. Лицемерието в днешно време е усъвършенствано до немислими нива. Ето ни и нас-специалистите по маскиране. Шаломис, моля те, достави ми удоволствието да ми припомниш за пореден път коя всъщност съм аз...