За миг прошепнах името ти, вгледах се в езерото...
Искаше ми се да си до мен, за да не се налага да потъвам в него.
С времето болката ставаше все по-дълбока и по-дълбока, като езерото пред мен.
Сега съм сам, без теб - винаги съм се чувствал самотен.
Сега си шепна и усещам тишината, която ме е погълнала изцяло.
Не знам до кога, но знам само, че не искам да спира.
Искам да остана тук завинаги, ако мога.
Знам, че е тихо и съм самотен, но това е, защото така ми харесва.
Това място е чуждо за мен. Не знам дори как се казва проклетото езеро.
Нашият дом беше по-добър, по-истински,
нашият дом беше всичко, за което мога да мечтая.
Искам да знам кой го унищожи, за да му изтръгна сърцето. ...