Следобедно кръшкане

      Елефтерия изду бузи и духна четирите свещички на тортата. Четири по десет! Родата и приятелите изреваха гръмогласно „Да си жива и здрава!” и тържеството взе да отива на приключване. Духнат ли се свещите, значи да духват и те. Ей, до гуша ми дойде  от цялата тая дандания, то пък голямата работа, станала съм на четиридесет! Как пък един не се сети да ми пожелае малко любов извън къщата! Нацупи се вътрешно, какво ти, направо се смръщи и понеже по природа си беше оптимистка, си рече, че е крайно време и тя като другите жени да завъди един любовник, да въздиша сластно в нощите, когато нейният Никифор хърка юнашки до нея. Да си пускат закачливи есемесчета, да се срещат тайно и други такива дивотии, случващи се на прелюбодейците. Елефтерия нямаше много време за подобни закачки, затова реши да скъси процедурата до крайност. Всъщност, почти всички нейни колежки се регистрираха в несвяст из разни сайтове и въртяха любов на поразия. Виртуална, ама любов! Любов, ама няма цуни-гуни под чаршафа. А на Ефи това й се искаше. Някой да я скърши от любене. Ама Никифор, или както му викаха Никсъна, да не вземе да разбере, че жива ще я опърли. Перничани не си поплюват, мислеше си Ефи и кроеше планове как да стане, та хем вълкът да не захапе, хем и тя да се насити.

      Като първа стъпка предприе масова регистрация из сайтовете, където бъкаше от самотни, неразбрани и ридаещи по тази причина души. Щом се сприятели с този-онзи, веднага разбра, че тия само нея са чакали. Как пък така точно тя им допадала с душевност, хубост и прочие неща, за които хал хабер си нямаха! Няма да препускаме из тези подробности, защото са банални, а ще обърнем внимание на един, на който май щеше да се отвори парашута да кацне на Ефината вулканична дупка, жадна за  плътно запушване. Не че Никсъна не я посещаваше, ама някак си вяло, колкото да отбие номера по съпружеските задължения. Напоследък всяка свободна минута търчеше да майстори нещо на семейната вила в Рударци. Като поразмисли върху този факт, Ефи стигна до заключението, че май не ремонта му е легнал на сърце, ами помага на съседката Бистрето, чийто съпруг се бъхтеше в Германия. И точно когато Никсъна почна търченето по неотложните ремонти, Бистра й беше споделила, че вилата им направо се разсъхнала, появили се течове и добре, че Никсъна бил наблизо, та оправял положението.

     Въоръжена с това морално оправдание за себе си, един ден Елефтерия съобщи на съпружеското тяло:

      - Другата седмица отивам при мама в Тръстеник! Много  работа има в двора, а снахата се ошумолявала и няма как. Пак аз ще опъвам! – И като видя смръщеното на ужким лице на Никсъна, добави: – И гроздовата е станала, така че няма да си на сухо.

     Не че Ефи беше мързелива, наистина щеше да отдели ден за зеленчуците, но повечето време реши да посвети на интернетския непознат засега любовник Анастас от Русе. Отговаряше на всички изисквания, които впрочем не биха много и не показваха кой знае какви претенции. Важното е, че е далеко от перничанина, и ако го хване, няма да му се размине само с приятелска забележка.

      На автогарата в Русе я чакаше въпросният Анастас. Дребен, но симпатяга. С хубава усмивка, прекрасни очи и богат арсенал от жанрови  вицове. Още щом се запознаха и започна с анекдотите, така им казваше. След всяка нейна реплика я питаше, ти знаеш ли анекдота по този повод, Ефи казваше, че не, и той почваше. Към него връзваше друг и така мина цял следобед. Да ги беше записал на лента, пак щеше да има край, усмихваше се през зъби Ефи и вече й идваше да му запуши устата с парцал. След още час във фантазията си го виждаше увиснал на въже, а в края на опознавателната им среща направо искаше да се хвърли под първата кола. Ама се сети за децата, за Никсъна и като как ще се обясни тази нелепа смърт в Русе и то под кола. Затова се въздържа, още повече, че  на сбогуване Анастас я притисна до себе си недвусмислено, щракна със зъби, което прие като „ще те изям” и я целуна по устните.

      - До утре, нали? Ще пием по едно у дома… И ще има страхотна изненада за теб!

      При тази мъжествена закана на Ефи не й оставаше друго, освен да се подготви най-вече морално. За изневярата и други  съпровождащи прелюбодейството изненади. В сърцето и екнаха разни любовни звуци и възклицания, тялото й взе да тръпне и направо се чудеше как ще я изкара тая нощ. Каква ли ще е изненадата, направо и се приумира от желание, но като размисли, замести умирачката със сън, който няма да разказваме от съображения за срам.

      На другия ден Анастас я чакаше ухилен до уши. С букет. Карамфили. Как пък не свършиха тези цветя бе, простена безгласно тя, но нададе радостен писък, че точно този сорт й били любимите.

      Апартаментът на Анастас беше артистичен - старинни предмети, огледала в рамки, книги по ъглите и много оригинални графики. Това насочи мисълта на Ефи към артистично прекарване на времето, обилно гарнирано с изпълнения в спалнята. Анастас галантно й предложи да седне на масата и сам се строполи на стола до нея:

      - Е? – попита очакващо той.

      - Хубаво е… - с копнеж отвърна тя.

      - Искаш ли сандвич? – отново се вметна в разговора той и Ефи си помисли, че вече цяла минута не е разказвал анекдоти. Дали пък не знаеше нищо по този повод.

      - С пастет?

      - Може…

      След малко въпросната храна се мъдреше на масата и Ефи захапа. Да не го обиди. Ама внимаваше да не развали рисунъка на устните си, защото се беше издокарала да звучи възбуждащо.

      - Като прихапнем, – подхвана Анастас дъвчейки, – ще видиш какво съм ти подготвил.

      При тази закана желанията на Ефи се съсредоточиха между краката й. Няма начин да не е онова… Още повече, че Анастас метна многозначителен поглед към спалнята.

      Като изгълтаха пастета, Анастас с артистичен поклон я подкани:

      - Насам, мадам, към спалнята, там ще бъдеш ошашавена от изненади.

      Ето там ще се отдадем в хармония и унисон на обхваналите ни чувства, крачейки към спалнята си мислеше Ефи.

      В споменатата светя светих за сексуална разюзденост стая, Анастас с отрепетиран глас оповести:

      - Сега, розичке  ( така й казваше, че  била като розова пъпка ), затвори очи и се настани на белия опнат като кожа на барабан чаршаф.

      Обхваната от трепети, Ефи тихо приседна на леглото и зачака старта на изненадите.

      - Опалааааа! Всичко е готово. Можеш да погледнеш! – Анастас се поклони, естествено артистично.

      Беше облечен! Какво толкова опала вика, каква готовност демонстрира, втрещи се Ефи.

      - Започва представлението - рече патетично той е се тръшна до нея. Взе дистанционното и … пусна някаква касета.

      - Всичко си очаквала, ама че ще ме видиш на различни етапи от развитието ми – не! Ето това е изненадата! Тука имам поне десет часа записи от мои изяви като водещ на различни програми и посещения с делегации в чужди, но братски нам държави!

      Ефи я блъскаха страсти отвсякъде, а тоя галфон ще й се представя в развитие! Стисна зъби и се усмихна язвително. Но … ще потрае, може пък да миряса след малко.

      - Не се притеснявай, чака ни истински маратон. Я, гледай тука какви ги говоря, виж ми мустака, – насочваше вниманието й към особеностите в облика си той и за всеки случай го заостряше: - Ама ми отиват мустаци, нали? После ще видиш как съм ги изтънил. Не съм готин с тънки мустаци. И брада съм имал. Но … да не бързаме, ще видиш! Като казах брада и мустаци, да ти кажа няколко анекдота по този повод. – Анастас се опъна удобно на леглото, подложи ръце под главата и ги захвана…

     През това време Ефи размишляваше. Не бяха кой знае какви гениални мисли, които заслужават внимание, защото се въртяха все около повехналите в зародиш любовни трепети. Той говореше, тя си траеше. По едно време настъпи тържествена неловкост, която, естествено, беше нарушена от прелюбезния домакин:

      - На теб май не ти е интересно? Мислех да ти покажа още епизоди от посещения тук-там, но ще посегна към черешката на тортата, а?

      Ефи го погледна въпросително.

      - Мислех да ти пусна, както се казва, за десерт тая касета, ама май досадих? Ей сега ще видиш ти какво е състезание по анекдоти! Имаше един Деян, много вицове знаеше, та решиха да  ни запишат кой е с по-богат репертоар! Сега ще чуеш най-великите анекдоти!

       - Ех, Анастасе, какъв по-голям анекдот от този, който преживях днес! – през зъби изсумтя кандидат-любовницата, взе си чантичката и се изниза  с облекчение.

      Когато се прибра при Никсъна, в душата й нямаше никакъв смут. Обаче желание не липсваше. Чудеше се първо на първо какво да предприеме, та да й мине меракът…

      И докато се разпъваше от подобни мисли, се върна съпругът на Бистрето. Черпи за запушените течове. Той пък овладял ремонтите на бялата техника по Германия.

      - Брато, само нещо да ти бръмне из техниката, веднага биеш барабана и съм насреща! – Тъй рече и погледна с благодарност към Никсъна : - Ти, ако не си бил, досега Бистрето да плува във вилата! Няма теч, няма дупка незапушена. 

      - То у нас бяла техника дал бог. И ако ти кажа, че половината не работи, а другата половина едва се крепи, няма да излезеш от дома, – рече Ефи и погледна с други очи на съседа.

      - Това да се чува, брато! – подкрепи половинката си Никсъна и напълни наново чашите с двойно препечена гроздова от Тръстеник.

      Всички бяха доволни и щастливи.

      Ефи беше доволна!  Само една мисъл не й даваше мира… Бистрето разправяше, че мъжът й бил цар на вицовете!