1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се чудех дали да тръгна напред или просто да се обърна и побързам да се махна от това място. Все още не мислех да се обаждам, че съм го открил, макар че със сигурност тези тунели представляваха нещо интересно и трябваше да се проучи от по-голям екип. Но егоизма на откривателя неочаквано бе надделял и това ме накара да взема решението лично да поразгледам, а след това щях да съобщя за откритието.
Виждах още от входа, че тунелите са направени от опитна ръка, а не издълбани от времето и водата. Сводовете на стените бяха гладки и скалите равномерно оформени. Доказателство за неествественият им произход бе, че са постлани с ъгловати плочници на дребни фигурки. Не можах да разпозная в знаците почерка ...