Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с разпънати чадъри, дебнещи безцелно шляещи се минувачи. Ех, град мой стар и славен, горд съм с твоята история, с твоя дух и с титаните, които си отгледал.
Колелата тракат. Пред мен се сменят бляскави картини от многоцветния карнавал на пролетта. Лекото подрусване ме омая още повече и в главата ми нахлуват все повече и повече топлите и приятни спомени от безгрижното детство, прекарано в прашни улици, сенчести боази, безброй приятели и още повече магарии, родени от неспокойните ни глави.
Изплуват първите тръпки на любовта, златните нощи, прекарани в тъмния парк на стара скамейка с най-прекрасното момиче, свенливо и тръпнещо, сгушено и леко шепнещо, ту галещо те с меки пръсти, ту парещо те с горещи устни и всичко това примесено с прекрасните ухания на младото тяло и пролетната природа.
Влакът продължава да трака и да ме отнася все по-далеко от това благословено място в дебрите на Стара планина и от спомените за щастливото, ценно с всеки свой ден детство.
Наоколо се е разпиляло разсипано богатство от зеленина, китни селца, бързи рекички и кристален въздух, който дишаш с пълни гърди, като еликсир. Кара те да се радваш, че си жив и ако искаш, можеш да докоснеш всичко това.
Трак-трак, трака-трак… Хребетите, полята и сградите ти стават все по-познати, докато накрая разбереш, че приятното пътуване из спомените и пролетта е вече приключило.
Отново си преживял една раздяла със себе си и софийският перон и последното п-с-с-с на влака ти напомнят за нея още по-силно.
© Богдан Велков Все права защищены
Хубаво си го написал !