...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш се влюбват, тези две иначе студени, бели стени...
Защо иначе да е толкова топло там? Беше й топло там, нямаше защо иначе... Или защото беше плътно загърната със старо палто, носещо миризмата на ароматизатор с лавандула...
Така го беше закопчала, че лицето й едва се подаваше изпод пухкавата яка и отстрани слабата й фигурка изглеждаше като пухкава купчинка прах... Пепеляво русите й коси бяха затиснати под палтото, та лицето й изглеждаше още по-слабо, без обграждащия го иначе ореол русоляви къдрави коси...
А двете стъклени топчета, служещи й за сиви, безцветни очи, гледаха в него...
Той стоеше на перваза на прозореца с догаряща цигара в отпуснатата ръка и комикс, облегнат на коленете.
Приличаш ...