Пред мръсната автобусна спирка на Гара Подуяне, подпирайки се с една тояжка и накуцвайки, приседна възрастен мъж, който свали бомбето си в скута и зачака автобуса. Той се намери в компанията на един господин, в четиридесетте си години, висок, със силно протъркани, но чисти дрехи, с отсечени като скали вежди, сини очи и изпити скули. Тоя човек заговори бързо и някак запалено се обърна към чакащия възрастен господин:
– Здравей! Ха! Ето го нашият!
– Здравейте! – изненадано поздрави възрастният мъж.
– И така…
– Да?
– Да те питам…
– Какво желаете да ме питате?
– Защо?
– Защо какво?
– Е как, какво, защо?
– Не Ви разбирам?
– Лъжец! ...