-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разбираше, че е в големия град. Той седеше изправен на улицата, изпаднал в безпаметност, усещайки само някаква буца заседнала в гърлото му. Буца, която го задушава, буца заклещила се между гласните му струни, буца, която дойде с думата "Сбогом", изречена от него преди да затвори.
- "Сбогом"...Защо тази дума почти винаги е вързана с въже от чувства за някоя буца...!?
-Сбогом- думата излизайки разтрептя гласните му струни и те се преплетоха с въжето от чувства, пречейки на буцата да излезе заедно с думата. Той седеше изправен на улицата с телефон пред очите в ръка. Чу се клаксон, той инстинктивно се качи на тротоара, светна дисплея и видя, часът е 20:20. Спомни си, че тази вечер е на рожден ден, тр ...