Телефонът в джоба на палтото и звънеше. Пет минути по-късно тя вече беше получила допълнителната работа на застрахователен агент в местното дружество. Искаше да се движи, да е сред хора и случки, да се смее и разговаря, искаше дома и да е като хотел за нея. Празнотата му и действаше убийствено, а и малко повече пари никога не са излишни.
Още същият следобед трябваше да посети адрес, някаква Нина Петрова, която дължеше вноска по една застраховка.
Не харесваше това име, всички Нини, които познаваше, бяха хойкаджийки.
В града имаше даже една Нина с прозвището Общата.
След известно лутане сред стари и олющени блокове, тя застана пред 8 блок и вече звънеше на звънеца на апартамент 6. По-мръсен вход от този не беше виждала през живота си! Хора ли живеят тук, помисли си тя, или прасета?! Нейният дом, нейната крепост беше палат от сънищата, сравнен с тоя ужас! Чуваше се музика, но никой не излизаше. Позвъни още веднъж, нищо. Тогава тя понечи да отвори
вратата и миг след това се оказа в захабено антре. Отвори следващата врата,
оказа се кухня, в която на печката вреше нещо. Оставаше и третата врата, откъдето идваше музиката. Отваряйки я, видя нещо зашеметяващо: две голи
тела, неистово слети в едно, правеха любов на пода. Тя рязко затвори и се оказа на
площадката пред апартамента. Трепереща, реши да позвъни за последно, имаше работа, която трябваше да свърши. Минута по-късно на прага застана  млада жена  и след какво ви води насам, я покани да влезе.
В хола на дивана седеше по-възрастна, все още хубава жена, която пушеше пура. Тя бавно отпи от коняка в огромна, тумбеста чаша и се усмихна заучено. Какво равновесие, не, какво хладнокръвие лъхаше от нея!!!
Всъщност никой не беше разбрал за отключената врата.
Двете жени бяха облечени в еднакви халати, изглеждаха сякаш излезли от банята, със зачервени лица и влажни коси. Очите им светеха с блясъка на влюбени в себе си и в живота хора... Колко е важно да си влюбен в себе си... и да намериш другата половина на себе си, за да си щастлив! Шарен свят, полудял свят...
След делова размяна на квитанция срещу вноска по застраховката, работата беше свършена. Тя стана права и докато пъхаше изтръпналите си ръце в ръкавиците, младата жена изрази съжаление за отказа и да пийне с тях по едно питие в тоя мразовит следобед.
Така и не разбра как беше се прибрала в ледения си дом, трепереща, възбудена и объркана от всичко, което и се случваше напоследък...
Самотата е повсеместна и поголовна, мислеше си тя, но любовта е безгранична и
обяснима...
Заспиваше, уморена и доволна от свършената работа...