Слънчоглед и слънце
На Гери и Мими - най-приветливите слънца,които имам честта да познавам
На Симона и Петя Дубарова :
„Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.”
Двамата тичаха по склона,а смехът им огласяше цялото поле под тях.Птиците на самотното дърво отсреща сякаш се уплашиха от веселите им викове,излетяха от убежищата си и се спуснаха на рояк над реката,като развълнуваха неподвижните й вълни.Беше по залез,късното лятно слънце гореше в златисти блясъци,бавно скривайки се зад планините.Полята бяха окъпани от последните слънчеви лъчи ; човек имаше чувството,че е попаднал сред златен рай,наблюдавайки искрящото жито.
Необяснимо за всички,насред ливадата с люцерна,гордо беше издигнал снага един слънчоглед.Никой не го беше садил,ала и никой не искаше да го махне.Хората вече бяха свикнали с жълтия цвят насред море от зеленина,така както ти си свикнал с цвета на очите си.Ако се събудиш и вместо сини видиш кафяви очите си,недоумението ти ще бъде същото като това на хора ...