1
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. В момента, в който влезе през безличната врата в класната стая, го разпознах. Спомних си. Бях го виждала. Отдавна. През ума ми проблеснаха видения. Държа меката ръка на мама, която ме води на училище и една руса глава се пронася край мен. Вървя необезпокоявано под чадъра си в дъждовен следобед и две пъстро-сребърни очи се плъзгат по моите. Не ми е съсед. Поне не през цялото време. Още един спомен – излизам на терасата, за да събера малко слънце или да запомня стелещата се мъгла, а русата коса с пъстрите очи привлича погледа ми отсреща. Но това беше преди много време. От няколко години в къщата срещу нас има една красива възрастна жена с двете си чернокоси дъщери. Очите и на трите са тъмни к ...