Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават странни силуети. А там в пламъците на огнището догарят сенките на неразпознати образи. Трепвам за миг с безпокойство. Търся в примигващите огнени езичета истината за тях. В стаята е топло, но въпреки това ме побиват ледени тръпки. Студено ми е. Рисувам с пръсти по запотеното стъкло. Чертая пътища през високите преспи. Оставам знаци.
Всичко вече беше в сняг. Много сняг, покриваше повърхността. Часовникът отброява ударите на сърцето ми. А снежинките пристигат нетърпеливи. Шегуват се. Навяванията от силният вятър, бяха сътворили едни бели вълшебства. Същите се издигаха с бясна скорост. Стискаха всичко в ледена прегръдка. Зидаха дворци. Снежни дворци.
Замръзналият сняг така яко шибаше в лицето н ...