4 нояб. 2017 г., 15:24

Снежният човек 

  Проза » Рассказы
1218 3 13
17 мин за четене
Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зле, сякаш нещо подсказваше, че тази екскурзия съвсем няма да е толкова спокойна, колкото си я представяха. Щом слязоха на летище Домодедово и взеха багажите от лентата, обстановката коренно се смени и се появи някаква сивота в околността. Хората – макар и много на брой, с красиви руски черти на лицата - като че ли не изглеждаха особено сговорчиви (или поне на тях така им се струваше). В един от баровете, на терасата на втория етаж, двамата изчакаха четирите часа до другия полет, а навън се смрачаваше и студеният зимен вятър все по-свирепо биеше по стъклата на прозорците, носейки със себе си ситен сняг.
Самолетът за Якутск беше малък и далеч по-невзрачен от този, с когото пристигнаха. Останали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донко Найденов Все права защищены

Предложения
: ??:??