Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! Ами то играчки, гирлянди, светлинки и т.н. Докато подреждам
вечно зелената красавица без да си искам настъпвам щепселчето на лампичките.
Е! Под моите сто и десет кила то става на кифте. А щифтовете му се разкикерчват -
кой на където види. Няма как. Експресно ровя в един енциклопедичен относно
съдържимото си шкаф, наречен от мен „Хиляда и една джунджурии”. Намирам
стара лампа. От оная епохата е, когато социализъмът съ беше устремил към
комунизъмът. Демонтирам ѝ щепсела. Естествено - той е фабричен набор на
лампата. Изпълнението му както се подразбира е бакелитен лукс, в онази до болка ...