Духаше лек ветрец, но морето беше тихо и спокойно. С фотоапарат в ръка, Краси се разхождаше по брега, избираше удобно място за снимане и чакаше наближаващия изгрев. Днес му беше първия ден от петдневната отпуска и той реши да се отдаде през целия ден на лов на снимки.

Чайки и гларуси си играеха с морските вълни и не се страхуваха от туристите, които бяха дошли за изгрева.

Скоро слънцето бавно да се показа и потoпи кехлибарените си лъчи във водата. Образува се слънчева пътека в морето и стана магично. Изгревът беше невероятно красив. Краси  започна да снима. На брега, близо до водата съзря стара, изкурубена лодка. Избра идеалния ъгъл да снима лодката, морето и изгряващото слънце. Според него щеше да се получи великолепна фотография. В мислите му изплува и наименование на снимката. Щеше да я нарече „Не спирай да мечтаеш“. Представи си лодката като възрастен човек, който бленува и мечтае пак да се потопи в морето на живота. Направи няколко кадъра.

След като слънцето изгря напълно, Краси  си тръгна и отиде да разгледа морското градче и да направи още снимки. Градчето имаше стара част и имаше какво да се снима – стара църква, стари къщи, археологически руини, а него това го интересуваше. За първи път беше в това градче и му хареса.

Към обяд се прибра в хотела, обядва, поспа малко и пак излезе. Вечерта след като се върна отвън, прехвърли снимките от фотоапарата на преносимия си компютър. Нямаше търпение да види какво се е получило. Краси  не беше професионален фотограф. Беше на 36 години и работеше като зъболекар. Снимането му беше хоби и с това се занимаваше, когато имаше свободно време. Апаратът му беше стар, но вършеше работа.

Разгледа всички снимки. Кадрите с лодката на фона на морето и изгрева се бяха получили чудесно. Избра най-сполучливия кадър на „Не спирай да мечтаеш“ и реши да го пусне в един сайт за творчество, в който членуваше. Обработи снимката едва забележимо. Сложи само контраст и подсили малко цветовете и снимката беше готова за публикуване. Пусна я. Очакваше редакторите да я публикуват на другия ден.

Междувременно разгледа новите снимки в сайта. И изведнъж погледа му се спря на една снимка досущ като неговата. Само автора, по-точно авторката беше различен. Не можеше да повярва на очите си. Разгледа я до най-малка подробност. Същата лодка, същото море, същия изгрев, същия ракурс, дори с малки разлики същите вълни. Неговата и тази снимка бяха почти еднакви като две капки вода.

Все едно, че гледа собствената си фотография, дори наименованието и идеята на другата снимка бяха еднакви. Невероятно. Спомняше си, че беше сам на мястото, на брега, и около него нямаше други хора. Значи е станало друг ден.

- Какво пък, в живота постоянно се случват съвпадения – каза си развеселено той и изтри своята снимка от сайта.