10 июн. 2012 г., 11:57

Софийска сага 17 

  Проза » Повести и романы
1137 0 5
12 мин за четене
Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше от влага.
Симон беше се подслонил на сушинка във фоайето на метростанция „Ла Мадлен“. Наближаваше 23 часа и скоро щяха да го изхвърлят на улицата. Вече повече от две седмици не беше помирисвал легло. А и парите му бяха на привършване. Пестеше всеки франк, пет пъти премисляше, преди да похарчи 50 сантима. Купуваше само храна. Беше се опитал да потърси работа, но безуспешно. Езика не знаеше, професия нямаше, даже не знаеше как и къде да потърси работа. Беше силен и здрав. От него щеше да стане добър хамалин, ама как да обясни. А идваше зима. Понякога се отчайваше до такава степен, че му идваше да отиде в българското Посолство и да поиска да го върнат в България. Но след това се отказваше. Не бе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крикор Асланян Все права защищены

Предложения
: ??:??