Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха да станат “наши” хора, а “нашите хора” щяха да бъдат изхвърлени от центробежните сили на новите властимащи. Някои по-чевръсти успяваха скоростно да се пребоядисат и пак да седнат около държавната софра. Политическите от “Белене”, Бобов дол и Ловеч се оказаха доносници и пак вратата хлопна под носа им. Докато криминалните се оказаха преследвани и гонени от комунистите и сега бяха тачени и издигани. Тези, които не бяха станали “агенти”, вече ги споменаваха само при заупокойни молитви. Всички неуспели по времето на бай Тошо, сега си отмъщаваха и искаха да го тикнат в затвора и да му конфискуват имотите, но не успяха. Човекът имаше само един чифт кърпени чорапи и едно старо войнишко одеяло. Взех ...