Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класните стаи. По големите кръстовища задръстванията бяха непреодолими и шофьорите нетърпеливо бибипкаха за ужас на пешеходците. Тротоарите пред кафенетата бяха вече празни. Маси и столове бяха прибрани в мазета и складове, в очакване на следващата пролет.
Вечер най-много хора имаше пред кината и театрите. Новият сезон предлагаше стотици нови заглавия на филми, спектакли - драматични и оперни, десетки концерти и шоу програми. Дискотеките се задъхваха от тълпи тийнейджърчета, където новоизлюпени млади дами на 14-15 години се перчеха с еднотипни прически - дълги прави коси, за предпочитане руси. Фризьорките ежедневно изразходваха литри от химикала за изправяне на къдрави коси. А голобрадите им кава ...