Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха въздишка. - Сигурно го виждам за последен път. Може би утре слънцето ще изгрее за всички други, но не и за мен." Две издайнически сълзи преминаха по нежните ù скули и достигнаха непокорната брадичка. В този миг телефонът ù зазвъня с добре познатата мелодия на личния лекар.
- Как си, Кристина?
- Добре съм, докторе. Чувствам се отлично.
- Готова ли си?
- Да. Ще бъда в кабинета Ви точно в четири. Подготвила съм здравната книжка, документите за постъпване в болницата, както и тези за трансплантация, в случай, че операцията е неуспешна.
- Кристина... - гласът на младия лекар проехтя някак глухо от другата страна на линията. - Операцията ще бъде успешна. Обещавам ти.
- Не ми обещавайте, докторе... ...