Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със страст кълбо от черни змии, силуетът му изглеждаше някак замръзнал – мъртвешки застинал.
Дрехите му бяха идеално подбрани за целта. Черни панталони – кожени, черни ботуши – с остър връх, шлифер отново черен – с десетки висящи, разкъсани парчета от овехтяла кожа, придаваща един влечуго-подобен вид на своя собственик, лицето на който стоеше закрито от черна качулка. На главата му беше нахлузена платнена маска, приличаща на тези, които използват спец частите при своите операции. Да, от онези същите, които имат два отвора – един за очите и един за устата. Ала разлика в маската имаше, защото неговата бе самоделно направена, от някакъв вълнен, груб чувал, в който някой доста несръчен, сякаш някакв ...