Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с приятели от гимназията, които не беше виждал от години. Отпускът му изтичаше след няколко дни и щеше да се наложи да се връща в поделението. А толкова неща от заплануваното не бе успял да направи, че му ставаше криво. На всичкото отгоре годеницата му Мирослава работеше като луда в един супермаркет и вечер бе капнала от умора и в лошо настроение, а когато си легнеха нощем, често заспиваше по време на опитите на Райков да я предразположи към секс. Двамата бяха заедно вече четвърта година, но като че ли любовта помежду им охладняваше. А може би просто отношенията им бяха в някаква криза.
Може би сега е времето да кажа, че редник Райков си имаше и първо име, което беше Иван. Фамилията и длъжността ...