Публикувано с приятелска усмивка специално за LiaNik (И.К.)
Не й се ставаше от леглото. Ама изобщо! Започваше работната седмица. Чакаха я куп магии за правене, а искаше да се излежава. Отвори си едното око, после другото и пред съненият й поглед се мерна календара.
- Не мога да повярвам! Днес ми е рождения ден! – изведнъж извика, захвърляйки на земята завивките.
Във въздуха се вдигна облак прахоляк. Тя дори не се закашля.
През замъгленото й съзнание се занизваха предстоящите задължения като : чистене, готвене, после тържество на което трябваше да забавлява гостите. Ах как мразеше това! Лицето й се набръчка от яд.
- О, искам още да спя. Кой го е грижа?! Днес ще правя каквото обичам. Празникът си е мой. – заключи самодоволно, вмъкна се отново под прокъсаното одеяло и веднага захърка.
- Честит рожден ден, Могъща Господарке! – изведнъж изграчи гарванът – вестоносец. Беше влетял без покана през открехнатия прозорец.
- Ах ти, нахално пиле! Веднага млъкни! Цялата гора ще научи. Нямам пари за голямо парти. – просъска с досада стиснатата вещица.
- Подарък, подарък...Нося Ви подарък. – изграчи преди да отлети птицата. После пусна пред слисаният й поглед ярко червена роза.
Баба Яга загуби ума и дума от изненада. Дори забрави да попита от кой е посланието. Посегна към ароматното цвете, но неволно си убоде пръста. Една капчица кръв се стече на леглото.
Изведнъж стана чудо. Прегърбената й снага се изправи, кривият й нос също, а зъбите й заблестяха като малки, бели гъбки. Около нежното лице се спуснаха буйни, кестеняви коси на непокорни вълни. От леглото слезе младо и гъвкаво момиче облечено в официална, дантелена рокля.
Старата порта на дървената й къща се отвори. На прага застана уважително приведен лакей.
- Каретата очаква прекрасната Господарка. – заяви любезно с монотонен глас.
Суетността на вещицата се пробуди. Тайно съжали, че го няма гарванът, за да я види. „Щяха да му окапят перата от шок”. – подсмихна се дяволито.
После повдигна внимателно диплите на дългата си елегантна рокля, за да се качи в бляскавата карета. След това полетяха в бърз галоп към незнайни земи и царства....
По-късно Той я посрещна, за да я въведе в приказно белия замък...
После Той й подаде ръка за танц сред тълпа от любопитни и завистливи погледи...
След това Той пламенно я целуна в студената лунна нощ...
„Моят мил магьосник” – шептеше сърцето й, а очите й потънаха в неговите бурни като морето очи...
И се изгуби в мъгла от чувства и дихания..
- Честит рожден ден, Велика Господарке. – изграчи гарванът-вестоносец.
Беше влетял като куршум през прозореца на старата й къща, събуждайки я най-безцеремонно..
- Не мога да повярвам! Успала съм се. – скочи стресната от шумотевицата баба Яга.
- Чака ме шетане, готвене и магичен еликсир за настроение Вече е надвечер, а гостите ще пристигнат всеки момент. – продължи да мърмори под носа си тя.
- Подарък, подарък...Нося Ви подарък, Прекрасна Господарке. – изграчи мазно гарванът преди да отлети.
В нозете на баба Яга падна ярко червена роза с малки, остри бодли. Внезапно изражението на вещицата се промени. Тя си спомни съня преди минути. Ако вземеше цветето щеше да се убоде и да отлети с блестяща карета към приказни земи...
- Няма да имам празненство! Всички ще си разотидат. Но това е...супер. Страхотно! – изкиска се развълнувана тя.
По устните й се разля щастлива усмивка. Посегна към розата и убоде нарочно пръста си. На пода падна малка капчица кръв. Вещицата почувства промяната, а от отвън долови шумът на пристигащата карета...
© Катя Иванова Все права защищены