Беще преди 3 години, когато я видях за първи път. Красива двадесетгодишна девойка. Очите й бяха поразително сини, косите й с огромни къдрици, падащи като вълни под кръста й, сияеха на яркото слънце, бузите й розови, бели като сняг зъби и леко мургав тен. Беше толкова идеална. До нея крачеше красиво момче, нежно вплело ръката си в нейната. Знаех, че изучава любимия ми предмет. Имаше и толкова много истински приятели и всички я обичаха. Тя бе всичко, което аз в най-смелите си и нереални мечти бледувах да съм...
Скоро чух слух за нея. Бе препила на един купон и се бе отдала на друго момче. Един от празноглавите и красиви "джентълмени", за когото всички знаеха, че е болен от СПИН. Но нейният приятел й прости всичко и слуховете скоро отшумяха.
Сутрин, отивайки към училище я виждах. Все същата - изящна и перфектна. Но след година нещата започнаха да се променят. Очите й придобиваха студен мъртвешки блясък, руменината по бузите й се бе стопила, а мургавата кожа избледняваше. Виждаха се местат ...