Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше зад ъгъла, бях спокойно дете с отлични оценки, е, не всичко беше идеално, колко глупаво звучи тази дума, “ИДЕАЛНО” бих го прерафразирала като нож с две остриета, както и да е и до там ще стигна, живеех в дом за деца или както държат да го наричаме “Дом за големите семейства”, доста глуповато. Не смятах, че това е дом, камо ли хората в него семейство. На повечето не им знаех имената, а на тези, които има, ги знаех, бяха важни, защото бяха озаглавени с името “ПРОБЛЕМНИТЕ”, меко казано странях от тях, някои дни ми се налагаше да обикалям из целия дом, само и само да не ги срещна. Те бяха от онези с мил поглед и трепкащи с очи, но в следващия момент това се оказва една цветуща маска с много номе ...