Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично предполагам. Може би трябва като кучетата и аз да си заравям нещо някъде си за всеки случай.
Защо винаги огладнявам малко след вечеря за мене си е загадка.
Какви отвлечени теми са ги вълнували хората едно време също ми е загадка.
Викам си: Значи не са били гладни, мамицата им. А щом не са били гладни, значи добре са си живеели, и са се чудили заради какви философски въпроси и любовни трепети да си теглят куршума. Или шпагата.
Да си теглят шпагата, може би е по - правилно да се каже историческо погледнато.
"Салама свърши, остана боба."
Стряска ме гласът на баща ми, който винаги успява да ме издебне. Разбирам го. Но сега не търся ракията.
Не знам защо си е навил на пръста, че точно нея търся.
В ...