Беше като всички останали деца. Щураче, което се чуди каква глупост да измисли. Често се мотаеше с момчетата, просто защото нямаше други момичета от квартала, но това не ù правеше впечатление, дори се радваше. Беше тяхната "кралица". Светло кестенявите ù, къдрави коси винаги се мяткаха пред лицето ù и я дразнеха. Зелените ù очи винаги блестяха, къде от плач, къде от смях, къде от някоя луда идея. Не сваляше шарените часовници от ръцете си, затова след всяка баня се налагаше да ù купуват нови. Все се катереше по дърветата, по оградите и къде ли още не. С момчетата крадяха капачките от джантите на колите и ги колекционираха. Правеха си замъци от кашоните, оставяни пред контейнерите и магазините. Играеха по изоставените строежи. Обикаляха целия град, повечето хора ги познаваха и им се радваха или им мърмореха, бяха желязна компания. Все се мотаеха нанякъде, но всяка вечер точно в 21:00 тя винаги си беше вкъщи. Не по нейно желание, разбира се. Братовчед ù беше в компанията и отговаряше за ...