15 окт. 2011 г., 14:10

Спомени... 

  Проза » Другие
770 0 2
Вървях по познатите улици, пусти и студени... сама, брулена от вятъра... толкова много спомени минаваха през ума ми, толкова хора, които са били в живота ми.
Припомних си всички усмивки, всички сълзи... повечето от тях оставени толкова назад в миналото, че бях забравила... някои с ясното желание да бъдат забравени, изтрити...
Обзе ме странно чувство... вече не съм такава, каквато бях... нищо от миналото не ми липсва... защото болката надделя, как да ми липсва тя...
С.Д.

© Стефани Дионисиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??