Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.

На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са оставили  мъжа ù да умре ли? Тогава го изпратили в София във военна болница, където са извадили парчето снаряд. Аз помня, че дясната му ръка и крак бяха парализирани, но той беше жив! Пишеше с лявата ръка. У дома идваха разни хора от селата и с дядо ми

решаваха разни дела. Имаше и турци. С тях дядо говореше на турски, а аз разбирах само думи като "пенсионна книжка". По-късно разбрах, че дядо ми помага на хора от село да получат пенсии. Той пишеше молби от тяхно име и заедно с документите им ги изпращаше на адвокат в София. Така помагаше на семейството ни. Тогава баща ми беше студент в София. Годините бяха гладни, следвоенни. Нямаше в магазините много стоки и продукти. Хлябът беше с купони.  Помня, че някои от гостите от село си носеха някаква храна, тъй като преспиваха у дома и се хранехме с тях. Даваха на маминка по някое чаталче наденица, която тя запичаше и всички хапвахме, или домашен кашкавал, който тя слагаше на дилафа и пъхаше в печката, докато се стопи малко. Ставаше много вкусен. Веднъж някой донесе маслини и ми дадоха да вкуся една. Не харесах, веднага я изплюх разочаровано, защото мислех, че е слива, а беше солена! Посмяха ми се. Често чувах да казват, че на "черна борса" може да се намери всичко. Какво е черна борса не знаех, но не питах.