Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата жертва. Часове преди залеза, в недрата на една от пещерите в планината, бе запален огън. Край него седяха петима младежи и весело разговаряха. Един от тях се бе изправил и им разказваше:
- Страшно беше… Стабилно се напих тогава, обаче Джил ме измъкна. Не я гледайте, че
изглежда толкова слаба и изнежена – тя ме подпря и измъкна от къщата! Вижте ме мене – пламъците огряваха точно разказвача, правейки високия широкоплещест младеж да изглежда още по-голям – колко съм голям, а тя ме подпираше! Жалко, че тя не дойде с нас… Карен, само ти се престраши от момичетата…
- Да, Джейсън, аз съм най-смела, май… - момичето се усмихна чаровно. - Много я обичаш, а? – в очите й се появиха весели искрици.
- Джил ...